Светулките и пътят към дома
Тук под кайсията чакаме светулки. facebook.com/6trakniya Наскоро ми попадна заглавие на статия, че светулките от детсвото ги нямало вече. Светулките били изчезнали. В главата ми отекна възрастен глас: "Едно време какви светулки имаше! Това днешното светулки ли са?" И макар да знаех, че това не е вярно, аз се засегнах. Защото истината е, че щом вече не виждаш светулките, значи не виждаш и дома. Отдавна си се загубил из себе си, че дори и те не могат да ти помогнат. А тази година, за разлика от миналата, видях за една вечер толкова много светулки, че ми се зави свят. И ми се обърна светът. И се намерих, отново. Преди седмица си бях у дома, в Дряново, където всичко е у дома и дори песента на щурците я знам наизуст и сякаш винаги е една и съща. Бях малко болнава, слава богу бързо мина и не беше нищо страшно, почти не го усетих. Може да не е било сериозно, може Дряново да лекува проблемите. Вече не съм сигурна, честно казано над него сякаш тегне магията на това колко го