За празника, религията, атеистите и баба ви.
Ще започна с обелязка:
Агностик съм. Агностицизмът е философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е истината за Бог, боговете и живота след смъртта.
Ще ме извиняват всички атеисти. Ще ме извиняват всички религиозни.
Еднакво много не смятам, че сте прави. Едните са необразовани, другите се мислят за велики. Но това си е мое мнение, то не е важно.(Както и тяхното^, ама няма значение.) Отбелязвам, че съм агностик, защото е важно за това, което ще изпиша надолу.Смятам го за доста самоуверено и нарцистично, и лицемерно да си абсолютно убеден в някаква истина или неистина. Сякаш си видял, прочел, пипнал, чул всичко де що го има по земята, над земята, във вселената, че и отвъд. Нямам право на абсолютно твърдение, преди да съм видяла всичко. Което е невъзможно, сещате се. За това не казвам, че има Бог. Може би няма. Със сигурност няма брадат чичко (освен дядо Коледа!!!), непорочно зачатие (смисъл… няма да обяснявам) и подобни. Няма да постя, да не се бръсна един месец, да съм аскет в името на нещо си, да не крада жената на ближния (или ближния на жената.)Ходя на църква, защото изпитвам респект към естетиката и изкуството, което носят храмовете, миризмата на тамян и восък и тишната, която се шири в теб, влизайки вътре. Красотата на иконите, защото съм запозната с таланта и умението. Не минавам под маси, не бия камбаната, дори (неизвестно мнение!) не ми харесва традицията с погребването в земята. Превърни близък в дърво, не го оставяй на червеите. НО ТОва не е важно. Не съм религиозна или атеист да ви убеждавам насила в нещо… Или в нищо.
Искам да кажа друго. Друго за това каква (според моето скромно мненийце) е трябвало и трябва да бъде вярата. Религията не я харесвам. Тя е крайност, тя е институция. Вярата в нещо, било то в нещо малко или по-велико от теб, по-силно, по-могъщо, наказващо и поучаващо, било то в нещо глупаво за другите, било то в нещо абсурдно, било то в себе си, ако щеш, е чиста и е нещо много лично, нещо което не иска разрешение от никого и което може да прокарва само цветове, не бурени, ако е добре насочвано и отглеждано. Хората могат да си вярват в каквото пожелаят, стига да не пречат или да не съдят никого. Толкова е просто. И тези хора са вашите баби и дядовци. Може би и вашите лели и чичовци, може би дори вашите родители. Но особено за бабите и дядовците ще говоря. Те ще боядисат яйцата, ще омесят или купят козунака, ще нагласят масата, ще запалят свещите и ще го направят за вас. Ще го направят, защото ви обичат и защото са убедени, че така поне малко ще ви помогнат с учението, работата, здравето, любовта. Може би знаят, че това не е наука и не ви помага привидно никак, но го правят, защото ги кара да се чувстват добре и го правят с всичкото отношение на което са способни. Хиляди дребни баби и дядовци, които едва стигат до магазина от дома си, ще отделят цялото си време за вас.
Да ви боядисат яйца, да ви ги донесат, да запалят свещ.И да може би това няма смисъл за вас и има много повече полезни неща, които могат да направи човек, за да помага. Да, да, знам. Чувала съм го.
Но моля, когато прабаба ви или баба ви вдругиден ви каже „Христос воскресе!“ в името на това да сте здрави, отговорете й с това, което очаква. Не й обяснявайте, че не вярвате, изпадайки във философски и научни обяснения защо, как и откъде сте поумнели. Уважете баба си и дядо си. Уважението и приемането е символ на обичта ви към тях. И това трябва да е вярата. Ако не вярвате в любовта си към близките си и сте неспособни да превъзмогнете великото си его, вие не сте атеисти… Вие сте ужасни хора.
Comments
Post a Comment