Честита нова година през май.

Новото идва през пролетта.

Снимка: Ния Петрова - https://niyapetrov.tumblr.com/
https://www.facebook.com/6trakniya/

Не знам дали е само в моята глава или реално краят на пролетта променя повече от колкото някаква календарна дата и една президентска реч, придружена от заря, хоро и... махмурлук.

Но моята нова година е през май.

Когато се разпукат цветовете и узреят черешите, когато зеленото се превърне в топъл цвят, когато слънцето все още гали и прегръща, а не изгаря кожата. Когато птиците се завърнат и запеят, когато оркестърът на щурците застърже на цигулките си. Когато си отивам у дома и поемам толкова дълбоко глътка въздух, сякаш цяла зима съм била потопена под вода. Когато е малко по-лесно да се усмихваш, краката ти искат да ходят малко повече и очите да се пълнят малко повече. Когато е по-лесно да попиташ някого: „Как си?“ и е по-лесно да дадеш отговор на този въпрос. Когато е по-лесно да кажеш „КРАЙ!“ и всичко да се завърти от начало. Защото тогава животът се ражда.

Може би за някой нищо не е различно. Всичко просто е заспало и сега се буди наново. Не го вярвам това. Защото ако всичко си беше същото, все още щяхме да се любуваме просто на зеленето на черешата, просто на стеблото на кайсията, просто на идеята за пролетта, лятото, глътката въздух. А аз вече бера череши и кайсии, аз вече съм поела въздух и оглеждайки се не просто си представям, а изживявам онази детска идея за пролетта, която имах някога. И се чувствам добре. Не защото ще играя на топка или защото ще тичам по улицата. Защото ще се чувствам така сякаш го правя – свободна, щастлива и необезпокоявана.

За нищо на света не мога да се почуствам по този начин през януари. Защото януари е преход. Преход към май, когато отваряш сърцето си.