Не четете книги...


                             
Ако не ви идва отвътре.


Научих се да чета, когато бях много малка. Ама наистина много. На 4 години четях по-добре, от колкото говорех и дори след време учителките в детската градина ме караха да чета приказки на групата, а те се изнасяха...

Това в никакъв случай не е плод на болна родителска амбиция, а благодарение на моята баба, която и до днес чете с настървението на гладен лъв. Може би и повече. Тя всяка вечер ми четеше промишлено количество приказки преди сън, а аз постоянно я питах за различни неща, които не разбирах. Думи, изрази, защо принцесата ще иска принц??? Какво му е на коня... Crazy cat lady, since 1997.
Това беше личен разговор, който не съм успяла да проведа с никой друг и до сега, а покрай него потече и четенето. Първо се забавляваха, като ме караха да чета заглавията на вестниците, а после и аз се забавлявах с това. В днешно време, разбирайки новините, вече не ми е чак толкова забавно, но това е друга тема.
Години по-късно аз вече чета сама. В последно време не толкова колкото преди и колкото ми се иска, но баба ми вече не ми чете приказки и това ми липсва, но съм наясно, че... Е, би било малко абсурдно. (Единствената причина поради която нямам търпение да имам дете е тази – баба ми да му чете приказки, за да намажа и аз покрай него.) Аз обичам да чета, защото ми беше четено с любов, защото ми беше показвано с разбиране и някой ме е слушал, докато съм сричала в началото, без да бърза и без да препира. Аз обичам да  чета, защото обичам да пиша и разбирам магията на думите, както някой може би не я разбира. Обичам да чета, защото мога да избягам във 300 страници така, както с краката си никога не бих могла.

Но истината е, че има хора, които не обичат да четат. И това е окей. Защото има и наистина глупави книги. Не бих ги изгорила, но спокойно бих ги разкарала от дома си... с надежда да отидат в други ръце. Защото в края на деня, книгата е източник на информация и ако твоят мозък не абсорбира магията, а само думите, тогава няма смисъл. Защото истината е, че няма разлика между това да слушаш музика, да гледаш филм, да изиграеш компютърна игра или да прочетеш книга. Добиваш знание, отпускаш се, забавляваш се. Правят ни малко по-добри, защото сме малко по-щастливи.
Книгите трябва да ни правят толерантни, защото се предполага, че ставаме по-умни чрез тях. Позволете им да ви отворят умовете, никой не е велик, защото чете... в 21 век. J Всички го можем, а и хората масово го правят. Бъдете това, което се опитват да ни дадат книгите. Бъдете книга. Книжна прегръдка с мирис на хартия. История и смисъл. Не бъдете съдник на тези, които не разбират и нямат желание. 
Те имат други такива.
Те са друга история. 
Друг тип книга.

Comments